Изкуственият интелект не държи камера

Публикувано:

Къде изкуственият интелект пести време при фирменото съдържание и защо реалните хора, обекти и продукти продължават да се снимат.

Темата обикновено се появява в два вида и двата спестяват истинския разговор.

Единият е очакването, че вече всичко може да се направи от компютър и че снимането е въпрос на време да отпадне. Другият е обратният: че щом е пипано с изкуствен интелект, значи е измама и по-добре да не се признава, защото нали “така и баба може”.

Ние го ползваме всеки ден и нямаме никакъв проблем да го кажем. Въпросът не е дали, а къде точно в работата влиза и къде няма работа.

Камерата няма заместител

Смисълът на фирменото съдържание е доказателство. Че обектът съществува, че хората са истински, че продуктът изглежда така и в събота вечер, а не само в презентацията.

Генериран кадър не може да свърши това, дори когато изглежда добре. Той показва нещо, което не се е случило, и когато зрителят го усети, губите точно това, за което е било направено видеото.

Затова нищо, което трябва да бъде доказателство, не се измисля. Обектът се снима. Хората се снимат. Чинията се снима, докато е гореща.

Има случаи, в които генерираното е напълно на място: фон, който не съществува и не претендира да съществува, визуална идея, която очевидно е идея. Разликата е дали кадърът твърди нещо за вас, или просто изглежда по някакъв начин.

Времето се пести другаде

Най-скъпото в едно видео никога не е самото снимане. Скъпо е всичко около него, а голяма част от него е механично.

Двучасов подкаст става текст за минути, вместо някой да го преслушва два пъти. Архивът от миналата година става търсим, вместо да се отваря папка по папка. Субтитрите излизат готови и се правят само корекции. Дългият бриф от клиента се смила бързо, за да се види къде са същинските ограничения.

Никоя от тези задачи не е била нечия любима. Всяка от тях е отнемала часове всяка седмица.

Това е първата и най-скучната част от ползата, и вероятно най-голямата.

Празният лист

Втората е по-интересна и се вижда по-трудно.

Най-бавният момент в творческата работа не е изпълнението, а това да започнеш. Седи се пред празен документ и се чака посока.

Двадесет посоки за няколко минути решават този проблем, дори когато деветнадесет от тях са слаби. Едната обръща разговора и оттам нататък мисленето е човешко. Ползата не е в готовия текст, а в това, че има какво да те тласне да разсъждаваш и твориш в правилната посока.

Идеята продължава да се избира от човек, защото само човек знае какво може да бъде заснето с този бюджет, в този обект, с тези хора, които се притесняват от камера.

Никой не е съкратен заради това

Екипът ни не се е смалил. Промени се съотношението.

По-малко часове отиват в разправии, преслушване на кадри и търсене на такива. Повече отиват в снимачния ден и в монтажа, тоест точно в частите, които се виждат в крайното видео.

Изкуственият интелект не носи техника по стълби. Не успокоява човек, който за първи път говори пред камера. Не преценява дали шегата е в тона на бранда, нито дали този кадър ще обиди някого. Не поема отговорност пред клиент.

Всичко изброено остава работа на хора и е по-голямата част от работата.

Отношението към него е като към нов човек в екипа

Дава му се задача, получава се резултат, резултатът се проверява.

Нищо не излиза непроверено. Ако излезе и е сгрешено, вината е на човека, който го е пуснал, не на инструмента. Точно както при новоприет колега, отговорността не се дели с този, който е свършил задачата.

Това е и цялата разлика между фирма, която го ползва добре, и фирма, при която личи. Не е в инструмента. В това дали някой е погледнал, редактирал.

Къде личи веднага

Текст, който върви гладко и не казва нищо конкретно за фирмата. Изречения, които биха стояли еднакво добре при вас и при конкуренцията ви.

Глас, който произнася всичко правилно и слага ударението на грешната дума. Кадър, който изглежда като снимка от стокова банка, само че по-нов.

Зрителят рядко може да обясни какво го притеснява. Просто спира да вярва, а това е скъпо, защото доверието се връща по-бавно, отколкото си е отишло.

Инструментът не е предимството

Тук трябва да сме честни, включително за собствената си работа.

Достъпът е еднакъв за всички. Няма студио с таен инструмент. Всеки може да отвори същите неща утре сутрин.

Затова разликата остава там, където беше и преди: колко добре е планиран снимачният ден, доколко познаваш бизнеса, който снимаш, колко креативни идеи ти идват наум, и дали някой има вкус да избере правилния кадър от петдесет.

Новото ускорява подготовката. Не заменя преценката.

Статията е част от блога на AlphaReach, маркетинг агенция за бранд съдържание, органично присъствие и employer branding за компании в България.