In-house или агенция: реалистичната сметка
Публикувано:
Защо сравнението заплата срещу фактура никога не излиза и кои пера липсват в сметката: оборудване, ръководство, риск и колко умения реално са нужни.
Въпросът почти винаги се задава по един и същи начин: кое излиза по-евтино.
Така сметката не излиза никога, защото двете страни не са съпоставими. От едната стои заплата. От другата стои фактура. Изглежда като сравнение между две цени, а всъщност е сравнение между един човек и производствен капацитет.
Какво влиза в сметката освен заплатата
Заплатата е първото перо и най-често единственото, което се смята предварително.
Върху нея се добавят осигуровките. После идва оборудването, което не се смята почти никога, защото не изглежда като разход за човек: камера, микрофон, светлини, карти памет, компютър, който да издържа на монтаж. Ако се работи и с дрон, това е отделна инвестиция и отделна отговорност. Към това вървят абонаментите за монтажен софтуер, за музика с права, за планиране и публикуване.
После идва времето. Първите месеци на един нов човек не са продуктивни, каквото и да пише в автобиографията му. Той опознава бизнеса, хората, ограниченията, тона. Това време също се плаща.
И накрая развитието. Човек на стартова позиция или расте, или си тръгва. Ако расте, следващата година разговорът за заплата се води отново. Ако си тръгне, всичко започва отначало, включително въвеждането.
Нищо от това не е аргумент против наемането. То е аргумент против сметката, в която фигурира само заплатата.
Един човек е една роля
Дори всеки разход да е предвиден, остава ограничение, което не зависи от бюджета.
Съдържанието не е една професия. То е снимане, монтаж, писане, планиране, разчитане на резултати и решения за посока. Тези умения се срещат заедно рядко, а когато се срещнат в един човек, той не остава дълго на стартова позиция.
На практика наемате най-силната му страна. Ако е добър оператор, текстовете ще куцат. Ако е добър в писането, картината ще бъде обикновена. Ако е добър в планирането, ще му трябва някой, който да снима.
Затова честното сравнение не е „заплата срещу фактура", а „едно умение срещу няколко".
Какво получавате за същия ресурс
Тук разликата спира да бъде теоретична.
За ресурса на едно работно място получавате един човек с една силна страна, който се учи в движение и покрива толкова, колкото му стига денят.
За съпоставим ресурс партньорът поставя срещу вас няколко души, всеки от които прави само това, в което е най-добър. Заснемането го прави оператор. Монтажът е за монтажист. Текстът е за човек, който пише. Посоката е за човек, който отговаря за нея.
Разликата не е в цената. Разликата е колко от нужното реално се покрива и колко от него остава за вас.
Позицията, която липсва в сметката
Има и още едно перо, което не се вижда никъде: кой ръководи този човек.
Вътрешният специалист по съдържание рядко идва със собствена посока. Той идва с изпълнение. Някой трябва да реши какво се снима, защо се снима, кое отпада и кога нещо не е достатъчно добро, за да излезе. Ако този някой е собственикът, съдържанието му отнема време всяка седмица, и обикновено точно то отпада първо в натоварен месец.
Вътрешен човек без ръководство произвежда обем, не посока. Обемът се вижда веднага и затова изглежда като резултат. Разликата си личи след половин година, когато има много публикации и нито един разпознаваем формат.
Кой носи риска
Това е перото, което не влиза в никаква таблица, но се плаща най-скъпо.
Когато човекът е нает, рискът е ваш. Разболее ли се, седмицата пропада. Излезе ли в отпуск, съдържанието излиза в отпуск с него. Напусне ли, знанието за вашия бизнес, тона и работещите формати си тръгва заедно с него, и следващият започва от нула. Оборудването остарява за ваша сметка. Обучението е ваша грижа. Ако нещо не работи, отговорът е вътрешен разговор.
При партньор тези рискове са негови. Болест, отпуск и техника са проблеми, които не стигат до вас.
Кога има смисъл партньор
Партньорът има смисъл, когато липсва не изпълнение, а система.
Когато е нужно повече от едно умение едновременно. Когато производството е на партиди, а не всеки ден. Когато трябва някой, който е виждал как един и същ проблем е решаван в няколко различни бизнеса и знае кое се проваля.
И най-важното, когато е нужна посока, а не само ръце. Партньорът носи решенията за формат, ритъм и приоритети. Тази рамка почти никога не идва отвътре. Това е и разликата, която се плаща: не броят публикации, а фактът, че някой отговаря дали работят.
Кога in-house наистина е по-доброто решение
Има случаи, в които вътрешният човек печели, и те са конкретни. Условията са три и трябва да са изпълнени едновременно.
Първо, в компанията да се случва нещо всеки ден: производство, събития, обекти, постоянно наемане, така че някой да има смисъл да е там през цялото време.
Второ, вече да има кой да го ръководи: човек с ясна представа какво трябва да излиза и защо, който има време за това всяка седмица.
Трето, обемът да е достатъчен, за да запълни цяло работно място. Ако не е, наемате човек, който половината време ще върши нещо друго, и съдържанието ще бъде именно тази половина, която отпада първа.
Ако едно от трите липсва, наемането не решава проблема със съдържанието. То го премества в графика на някой друг.
Как да сметнете сами
Не сравнявайте заплата с фактура. Напишете какво трябва да излиза всеки месец. После до всеки ред напишете име: кой го снима, кой го монтира, кой пише текста, кой решава дали е достатъчно добро и кой отговаря, ако не работи.
Ако на всички редове стои едно и също име, търсите човек, който рядко се среща, а когато се срещне, не търси работа на стартова позиция.
А ако редовете са повече от един човек, въпросът вече не е дали ви трябва партньор. Въпросът е колко време ще отделите, докато го установите сами.